26 oct 2011, 13:25

Залез на морето 

  Poesía » De amor
1725 1 6

  Залез на морето

 

В морето бавно  погледът се носи...

Тъмнее вече морската вода...

Ситнят към  къщи стъпалата боси.

Отиват да се срещнат със  нощта...

 

Небето е рубинено червено...

Изцеждат се от Залеза лъчи.

След блясъците гледам уморено.

Душата ми неистово мълчи!

 

Не знам защо, но туй ме натъжава...

О, аз не съм аскет и богослов!

В душата ми неизживяното остава.

Аз чакам Романтичната любов!

 

Болезнено  аз чувствам  Самотата!

Аз търся орбита, да закръжа...

И да стиковам в себе си два Свята

и като мъж до край да издържа.

 

Макар че съм на прага на Живота

и търся свойто място във Света;

и с много труд превземам всяка кота,

аз с две ръце очаквам Любовта!...

 

От Самотата си се натъжавам!...

За туй, че още не съм срещнал Любовта!...

От мене вземат! И на други дават!

Несправедлив, за мене, е Света!...

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Напротив!Казах ,че имате млад дух!И ви подкрепям в желанието ви и на тези години да намерите любовта и да бъдете щастлив!Вярвам, че за нея няма възраст.Иска ми се като пророчица да ви кажа"Да бъде"!!!
  • Сиси, защо си мислите , че един 77 годишен човек не е бил на осемнадесет или ,че вече не може да изживее всичко описано от мене?!
  • Небето е рубинено червено...

    Изцеждат се от Залеза лъчи.

    След блясъците гледам уморено.

    Душата ми неистово мълчи!

    Красива картина! Харесах!
  • Имате млад дух!Докато четях,помислих, че го е писал млад човек...И тогава погледнах и видях снимката ви.Моля ви,търсете я, любовта, не унивайте!Поздравления за стиха!
  • Не увяхвай в самотата, когато,
    все още има отворени врати,
    просегнисе,отвори ги,
    там, сигурно чакат жадни очи!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??