Залез над София
Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака.
Потапяше бавно лицата на сенките.
И издължени,
с хлътнали бузи,
дълго се взираха те изумрудени.
Вън светлините се бяха изгубили.
Запада с облачнорозови къдри
пак се отдръпна.
С мургави зъби
спусна след него ръце
тъмнината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
