Залез над София

15 ene 2016, 0:51 2016-01-15T01:45:13+02:00

Poesía

1072 0 26

Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака.
Потапяше бавно лицата на сенките.
И издължени,
с хлътнали бузи,
дълго се взираха те изумрудени.
Вън светлините се бяха изгубили.
Запада с облачнорозови къдри
пак се отдръпна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Залез над София

Искате да прочетете повече?

Propuestas