Jan 15, 2016, 12:51 AM  

Залез над София 

  Poetry
1063 0 26
Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака.
Потапяше бавно лицата на сенките.
И издължени,
с хлътнали бузи,
дълго се взираха те изумрудени.
Вън светлините се бяха изгубили.
Запада с облачнорозови къдри
пак се отдръпна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??