ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ

Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи.

Малко са нещата даряващи радост.
Сутринта да посрещнеш зората.
Денят да не ти поднася гадости.
Да знаеш, че и днес добре са децата.

Да чуеш хубава вест от света,
което все по-рядко се случва.
Събития стряскат твоята душа.
Болката на сърцето почуква.

Влизаш дори в немислимото,
да намериш за сърцето утеха,
радост малка, отдавна подмината,
забравени от годините успехи.

До първата целувка се връщаш,
до очите погледнали те с любов,
ръце протягаш, прегръщаш 
прашинки въздух, вятър суров.

Изпреди си прежда от спомени,
завивка топла от нея изплети!
Втъкай най нежните погледи,
по нея уханни цветя подреди!

В ковчега с нея ще те завият.
Не се страхувай! Това е живота!
По реда си всеки на прага отива
по пътя развоен пред голгота.

Какво тук, на земята ще оставиш?
Каква душа в бъдното ще отнесеш?
Късно е тогава да разсъждаваш.
Прости на всички за всичко, което беше!

Аз ще ви успокоявам с перото си,
поело греховете на трудното време.
Ще ви огрявам със сърцето си,
докато и мен дългокосата ме вземе.

27 10 2015