Дъждът спря, дъга блести -
от лъчите сияят небеса.
И толкова хубава си ти
и пълна с вълшебни чудеса.
Но сам ще остана аз
далеч от ласката твоя,
боли ме и усещам мраз -
нивга няма да си моя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.