Залутани сред звездопада
печално–крехки мигове:
внезапен полъх от криле
и ласка от затоплен въздух;
полупогалени от нас,
умират хиляди треви;
докосване до сън,
през миглите изтичащ;
един откраднат поглед
със забранена изповед...
Ти, Звездоловецо, не се стреми
единствено към своите звезди! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse