Залутани сред звездопада

                печално–крехки мигове:

                внезапен полъх от криле

                и ласка от затоплен въздух;

                полупогалени от нас,

                умират хиляди треви;

                докосване до сън,

                през миглите изтичащ;

                един откраднат поглед

                със забранена изповед...

                         Ти, Звездоловецо, не се стреми

                         единствено към своите звезди!

                         Поне една черупка от изоставено яйце

                         хвани във тънките си мрежи!

                         Поне едно отчупено краче

                         от препарирана стоножка...

                         Бъди така добър

                         и улови поне едно

                         перо от заминаващ щъркел,

                         залутано сред звездопада!