Замряла в стиха...
есента загнездила е
в пазвата ми песен
и по листата
срича
деня…
препъва се сутрин
в ръждиво безвремие
а после
разстила
снага…
…
по скални пътеки
рисува те нощем
бродира лицето ти
тихо сълзи
а после замира
в мен като бдение
и бавно
в плътта ми
гори…
…
а капки надежда
разплисква морето
напира по пясъка
търси брега…
и бавно потегля към теб –
безметежно
по лунна пътека
танцува
с мига…
…
и колкото повече струните шепнат
и колкото повече стихва деня
една босонога
мечта
ме докосва
на прага
замряла
в стиха…
(* мълчалив крясък)
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Tишината мълви!!!
-
!!!
-
"тихо е"
... не боли... есенно е...
и да... "синя тъга" съм...
Благодаря Ви! -
Сбъдване на мечтата, Бети, само това мога да кажа...
Синя тъга си ти, трудна тъга...
Прегръдка с обич! -
красиво е!
-
Харесах!!!
-
Есенно
-
Много силно!
-
Проникна в душата ми. Много красиво
-
"една босонога
мечта
ме докосва
на прага
замряла
в стиха…"
Много красиво, докосващо нежно... Бети!
Удоволствие е прочита!
-
Прекрасно.
-
тихо .......и тъжно ...и пак боли ....
музиката ме натъжи още повече....!! -
Красиво е...
-
шшшш... тихо е
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
