Замряла в стиха...
... sessiz çığlığım bu...*
есента загнездила е
в пазвата ми песен
и по листата
срича
деня…
препъва се сутрин
в ръждиво безвремие
а после
разстила
снага…
…
по скални пътеки
рисува те нощем
бродира лицето ти
тихо сълзи
а после замира
в мен като бдение
и бавно
в плътта ми
гори…
…
а капки надежда
разплисква морето
напира по пясъка
търси брега…
и бавно потегля към теб –
безметежно
по лунна пътека
танцува
с мига…
…
и колкото повече струните шепнат
и колкото повече стихва деня
една босонога
мечта
ме докосва
на прага
замряла
в стиха…
(* мълчалив крясък)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
