Замяната
Във тая нощ по своему разкошна,
ела Любима, да си помечтаем-
е вярно е, богатства аз не нося,
но мога да ти дам: мечти на заем!...
Дори не искам после да ги връщаш,
ще бъдат вечно твои, ако кажеш.
С богатствата, ти знаеш, не е също,
че те се връщат и на празник даже...
Звездите мога да ти дам, Прекрасна,
Луната ако искаш- ще я имаш
и Любовта ми още не угаснала-
тя твоя е, побързай и вземи я,
но нея трябва да ми върнеш после,
че тя единствена от всичко ми остана,
та някой ден вместо Любов да прося
за шепа Обич ще я дам в замяна!..
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados