Замяната

Във тая нощ по своему разкошна,

ела Любима, да си помечтаем-

е вярно е, богатства аз не нося,

но мога да ти дам:  мечти  на заем!...

Дори не искам после да ги връщаш,

ще бъдат вечно твои, ако кажеш.

С богатствата, ти знаеш, не е също,

че те се връщат и на празник даже...

Звездите мога да ти дам, Прекрасна,

Луната ако искаш- ще я имаш

и Любовта ми още не угаснала-

тя твоя е, побързай и вземи я,

но нея трябва да ми върнеш после,

че тя единствена от всичко ми остана,

та някой ден вместо Любов да прося

за шепа Обич ще я дам в замяна!..

Коста Качев