29 oct 2014, 0:13

Замъци 

  Poesía
591 0 4

Някой ден със сигурност
ще ме намериш.
Там някъде унесена в мечти.
Загледана във бъдещето вчера,
сред миди, раковини и лъжи.

А замъците пак ще са от пясък.
От лунен камък
ще са морските звезди.
Ръцете ми отново ще те чакат,
но някак няма да е същото,
или почти...

© Камена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятно стихче ...
  • Таня, благодаря!
    Мисана, много хубав анализ, за койте сърдечно благодаря!
  • Великолепна философско лирична-импресия! Няма да е същото, защото изживяването е разнищено от спомените-молци. Но дай Боже да е почти!
    И на том спасибо.

    Поздравление за чудесното стихотворение, Камена и най-висока оценка от мен!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??