29.10.2014 г., 0:13

Замъци

856 0 4

Някой ден със сигурност
ще ме намериш.
Там някъде унесена в мечти.
Загледана във бъдещето вчера,
сред миди, раковини и лъжи.

А замъците пак ще са от пясък.
От лунен камък
ще са морските звезди.
Ръцете ми отново ще те чакат,
но някак няма да е същото,
или почти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камена Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно стихче ...
  • Таня, благодаря!
    Мисана, много хубав анализ, за койте сърдечно благодаря!
  • Великолепна философско лирична-импресия! Няма да е същото, защото изживяването е разнищено от спомените-молци. Но дай Боже да е почти!
    И на том спасибо.

    Поздравление за чудесното стихотворение, Камена и най-висока оценка от мен!
  • Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...