Замълчи,
защото ми е трудно да те слушам.
Раняваш ме със всяка своя дума.
Всичко ми припомня разстоянието.
Макар да се усмихвам, щом те чуя.
Обичам аз гласа ти и го мразя.
И искам да усещам болката.
Без тебе само тя е истинска,
борбата с нея ми помага да се справя.

Замълчи,
по телефона друго е, безцветно.
Няма ги очите ти.
Във разговора всичко е погрешно.
Няма ги ръцете ти.
Спорът не завършва със целувки.
Няма топлина, която
да прогони зимата.

Замълчи.
Студени са ръцете ми.
Премръзнали.
Очите уморени са
Да плачат.

Замълчи,
сега сме заедно.
И всички думи са излишни.
Гърдите ми пропити са с желание.
Изпий кръвта от раните предишни...