Feb 10, 2010, 12:24 PM

Замълчи!

  Poetry » Love
860 0 0

Замълчи,
защото ми е трудно да те слушам.
Раняваш ме със всяка своя дума.
Всичко ми припомня разстоянието.
Макар да се усмихвам, щом те чуя.
Обичам аз гласа ти и го мразя.
И искам да усещам болката.
Без тебе само тя е истинска,
борбата с нея ми помага да се справя.


Замълчи,
по телефона друго е, безцветно.
Няма ги очите ти.
Във разговора всичко е погрешно.
Няма ги ръцете ти.
Спорът не завършва със целувки.
Няма топлина, която
да прогони зимата.

Замълчи.
Студени са ръцете ми.
Премръзнали.
Очите уморени са
Да плачат.


Замълчи,
сега сме заедно.
И всички думи са излишни.
Гърдите ми пропити са с желание.
Изпий кръвта от раните предишни...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...