6 dic 2012, 19:40

Записки

  Poesía » Otra
757 0 4

 

 

 

в понеделник

навсякъде е мрак слънцето се счупи добре поне че сутрешната ù усмивка ухае на лале и мак   във вторник Клер отиде на пазар — кило дактил половинка ямб картофи праз и мандарини не яж бонбоните ще ти излезе кариес   в сряда е студено снежинките треперят тролеят се поти от хората тече мастило търча подире им и пиша думи докато покривите стържат сняг от скърцащите блокове пред нас небето ръси адски студ а куче без каишка ближе клечка лед   прибирам се на топло четвъртък е наметнал с одеяло вчерашната котка няма мляко няма ред и дисциплина   в петък градът се е смалил до четвърт сграда на входа чака полицай Клер ще го почерпи с хайку с орехи канела и ликьор докато булевардната мадама реши дали е майка или компаньонка на нощта   в събота вятърът едва докосва измръзналите ми до кокал пръсти ще си оплета стихотворение ще изцедя мъгла от люспестите черни облаци а Клер ще се удави в чаша младо свежо божоле   в неделя улиците са доста кишави и мръсни с релеф а ла швейцарско сирене а снежният човек се рони — цяла кофа скреж за топлото ми уиски   Клер кога ще дойдеш пак на гости          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубав седмичник си спретнал
  • Благодаря ви много и се радвам, че харесахте.
  • Уау! Твоите стихове са сякаш от някакъв друг свят, толкова колоритни и нестандартни... Чета си ги от вчера тия записки и се чудя какво да ти напиша ( не че сега знам де )но много ми харесват
  • Хубаво, хубаво!!!
    Чета го... не ме питай вече колко пъти!
    Много ми харесва!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....