31 mar 2011, 22:39

Запотено стъкло

1.1K 0 4

Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.

Посвещавам ти последната поема
в акомпанимента на китарен звън.
Така щастлив и кротък аз ще взема
в прегръдка здрава вечен сън.

Със пръст по запотеното стъкло
оставям телеграма малотрайна -
едно-единствено писмо,
което нивга няма ти да видиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не го редактирай.
  • написано със сърцето...
    но не е предсмъртно писмо, Мартин...
    а поредното писмо за любимата..

    Със пръст по запотеното стъкло
    на тебе пиша, тайнствена любима,
    поредното мое сърдечно писмо -
    обяснение в любов през зима.

    На тебе посвещавам моя влюбен стих
    в акомпанимента на китарен звън.
    Така щастлив съм в този тръпен миг
    в прегръдка здрава на любовен сън.

    Със пръст по запотеното стъкло
    оставям телеграма малотрайна -
    една топла изповед - за теб писмо,
    което няма да видиш ти никога, мила.

    харесва ми...сърдечно...
  • На мен пък ми харесва! Поздрав, Мартин!
  • Казват на раздялата малка смърт, затова тук смъртта се явява една метафора, а не физическа загуба.Лирическият герой се сбогува с любимата, откъдето идва и това "предсмъртно" писмо.
    Тази писанка наистина подлежи на редакция.В интерес на истината това е втори вариант на "Запотено стъкло" , а след време (в процес на съзряване) се надявам да има и трета завършена разработка, която може да се доближи до поезията.
    Благодаря ви за откровението!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...