31.03.2011 г., 22:39

Запотено стъкло

1.1K 0 4

Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.

Посвещавам ти последната поема
в акомпанимента на китарен звън.
Така щастлив и кротък аз ще взема
в прегръдка здрава вечен сън.

Със пръст по запотеното стъкло
оставям телеграма малотрайна -
едно-единствено писмо,
което нивга няма ти да видиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го редактирай.
  • написано със сърцето...
    но не е предсмъртно писмо, Мартин...
    а поредното писмо за любимата..

    Със пръст по запотеното стъкло
    на тебе пиша, тайнствена любима,
    поредното мое сърдечно писмо -
    обяснение в любов през зима.

    На тебе посвещавам моя влюбен стих
    в акомпанимента на китарен звън.
    Така щастлив съм в този тръпен миг
    в прегръдка здрава на любовен сън.

    Със пръст по запотеното стъкло
    оставям телеграма малотрайна -
    една топла изповед - за теб писмо,
    което няма да видиш ти никога, мила.

    харесва ми...сърдечно...
  • На мен пък ми харесва! Поздрав, Мартин!
  • Казват на раздялата малка смърт, затова тук смъртта се явява една метафора, а не физическа загуба.Лирическият герой се сбогува с любимата, откъдето идва и това "предсмъртно" писмо.
    Тази писанка наистина подлежи на редакция.В интерес на истината това е втори вариант на "Запотено стъкло" , а след време (в процес на съзряване) се надявам да има и трета завършена разработка, която може да се доближи до поезията.
    Благодаря ви за откровението!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...