Към Геновева

Запя ти Джижи,
тъжна песен.
Не! Най-тъжна,
пята досега,
защото Слънцето
с болна сянка
обгърна
твойта самота.
Сред мрака
се въртиш във кръг -
за тебе
други хора няма,
защото повсеместният недъг
ни хвърли
в черна яма.
Запей за общата неволя -
към Либия
поглед ти хвърли
и в тебе
ще възникне воля,
която болката ти ще спаси.
Слънцето
тогава ще просветне -
до себе си
ще сетиш твой любим:
когато мъка се отметне,
ще можеме
да полетим.