27 mar 2005, 6:43

Заричай се

  Poesía
1.5K 0 1

Заричай се, да останеш без никаква
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.

Заричай се да ходиш по ръба на ножа,
който си наточил сам, за да покажеш, че
при вярата покоят е страхът и никога
не ще поемеш този път страничен!

Заричай се, че аз ще съм единствен,
който те разбира и празнува твойто
щастие, а не в подмолен ъгъл да се свие
и да рови в песъчинките от неразбиране.

Заричай се, да разполагаш със житейското,
което там бушува и вътре в тебе тлей
и във вечността една стотинка струва, а
за теб е цял живот. Не пропилявай го, недей!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...