1 jun 2007, 9:04

Защо? 

  Poesía
533 0 3
Защо в живота ми отново ти се върна,
върна се след толкова лета -
когато тръгна в пепел ти превърна
мечтите, любовта и моята душа.

Кажи защо на колене ме молиш
отново да съм с теб? Недей така.
Аз горда съм, а любовта към тебе
отдавна си умря така сама.

Обичах те, но вече нищо не изпитвам.
Болеше - вече хич не ме боли.
Сега си тук - а си ми безразличен:
не те обичам вече, разбери.

Ненужната любов от себе си оставих,
а теб, за жалост, със забрава замених.
Сега стани, недей ме моли - 
при нея с радост ти иди.

Нали твърдиш, че още те обича!
Побързай, подари и своето сърце
и нека вместо мене тя да те обича.
Върви! За двама ни е по добре.

Една любов умряла, не възкръсва,
тъй, както не се връща младостта,
а върне ли се, тя не е все същата.
Помни едно: животът е борба.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??