1 jun 2007, 9:04

Защо?

  Poesía
707 0 3
Защо в живота ми отново ти се върна,
върна се след толкова лета -
когато тръгна в пепел ти превърна
мечтите, любовта и моята душа.

Кажи защо на колене ме молиш
отново да съм с теб? Недей така.
Аз горда съм, а любовта към тебе
отдавна си умря така сама.

Обичах те, но вече нищо не изпитвам.
Болеше - вече хич не ме боли.
Сега си тук - а си ми безразличен:
не те обичам вече, разбери.

Ненужната любов от себе си оставих,
а теб, за жалост, със забрава замених.
Сега стани, недей ме моли - 
при нея с радост ти иди.

Нали твърдиш, че още те обича!
Побързай, подари и своето сърце
и нека вместо мене тя да те обича.
Върви! За двама ни е по добре.

Една любов умряла, не възкръсва,
тъй, както не се връща младостта,
а върне ли се, тя не е все същата.
Помни едно: животът е борба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...