Защо?
върна се след толкова лета -
когато тръгна в пепел ти превърна
мечтите, любовта и моята душа.
Кажи защо на колене ме молиш
отново да съм с теб? Недей така.
Аз горда съм, а любовта към тебе
отдавна си умря така сама.
Обичах те, но вече нищо не изпитвам.
Болеше - вече хич не ме боли.
Сега си тук - а си ми безразличен:
не те обичам вече, разбери.
Ненужната любов от себе си оставих,
а теб, за жалост, със забрава замених.
Сега стани, недей ме моли -
при нея с радост ти иди.
Нали твърдиш, че още те обича!
Побързай, подари и своето сърце
и нека вместо мене тя да те обича.
Върви! За двама ни е по добре.
Една любов умряла, не възкръсва,
тъй, както не се връща младостта,
а върне ли се, тя не е все същата.
Помни едно: животът е борба.
© Памела All rights reserved.