Jun 1, 2007, 9:04 AM

Защо?

  Poetry
708 0 3
Защо в живота ми отново ти се върна,
върна се след толкова лета -
когато тръгна в пепел ти превърна
мечтите, любовта и моята душа.

Кажи защо на колене ме молиш
отново да съм с теб? Недей така.
Аз горда съм, а любовта към тебе
отдавна си умря така сама.

Обичах те, но вече нищо не изпитвам.
Болеше - вече хич не ме боли.
Сега си тук - а си ми безразличен:
не те обичам вече, разбери.

Ненужната любов от себе си оставих,
а теб, за жалост, със забрава замених.
Сега стани, недей ме моли - 
при нея с радост ти иди.

Нали твърдиш, че още те обича!
Побързай, подари и своето сърце
и нека вместо мене тя да те обича.
Върви! За двама ни е по добре.

Една любов умряла, не възкръсва,
тъй, както не се връща младостта,
а върне ли се, тя не е все същата.
Помни едно: животът е борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...