2 jul 2013, 8:04

Защо?

845 0 20

 

 

 

     Защо така свирепо боли

                                при раздяла?

     Дали защото умират

                              в мен клетки -

     клетки, в които вече

                                        те няма?

     Знам ли?

                      Навярно!

                                     Ще питам!

     Кое ли джипи

                                  ще ми каже?

     Безплатно...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано ни се случва това щастие, Ире! Чакаме го!
  • Вале...болката отминава щем нещем. Всяка болка отминава или поне следващите я отслабват, но преди тях има много щастие да ни се случва пак ме шокираш (приятно, разбира се)
  • Бързо сменяй игличката на плочата!Ох, извини ме, моля! Най-после, с такова закъснение, се докоснах до омразата ти към този месец! Не предполагах!Най-после те разбрах!Няма да изказвам съчувствия, но ако имаш нужда да споделяш с някого - насреща съм, с най-добри чувства!
  • И така го възприемам, ама пак опираме сам до себе си Иначе и сто човека може да се изредят, кой от кой по - точен, все тая... Аз като не съм се разбрала със себе си, все ще са неточните Поне при мен е така де, уж имам до мен точния човек /човека си е наистина точен, повредата е у мен/, ама продължавам да забивам на моята си плоча.
  • Ти приемаш "джипито" съвсем буквално! Тук става въпрос за човека, който ще ти излекува болката с много любов и всеотдайност!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...