Защо...

Но защо те аз обичам
няма как да разбера.
В мига който аз те зърнах
сърцето ми се разтуптя.
И в съня си мой даже
твоят лик се запечата,
ала искам аз да се докажа
откакто ти открадна ми душата.
И в очите ти омайни
все се лутам аз безкрайно.
И не спирам аз да тичам,
защото само теб обичам.
Мислите ми са все в теб забити
откакто ти влезна ми в очите.
Радост се поражда в мене,
когато ти си все така засмяна.
И искам да те прегърна,
но нещо мен ме задържа.
Но защо ми е таз поема,
ако не за теб мила моя Пламена.