May 30, 2014, 9:56 PM

Защо...

  Poetry » Love
608 0 0

Но защо те аз обичам
няма как да разбера.
В мига който аз те зърнах
сърцето ми се разтуптя.
И в съня си мой даже
твоят лик се запечата,
ала искам аз да се докажа
откакто ти открадна ми душата.
И в очите ти омайни
все се лутам аз безкрайно.
И не спирам аз да тичам,
защото само теб обичам.
Мислите ми са все в теб забити
откакто ти влезна ми в очите.
Радост се поражда в мене,
когато ти си все така засмяна.
И искам да те прегърна,
но нещо мен ме задържа.
Но защо ми е таз поема,
ако не за теб мила моя Пламена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...