dillyanaboneva (Диляна Бонева)
6 5
15 oct 2014, 10:59

Защо? 

  Poesía » De amor
524 0 4

Защо животът е такъв с мене,

това се питам дълго време.

Суровината си към мене свлича

и не дава да обичам.

Рана, след рана,

нима щастие за мене не остана?

С какво заслужих тази болка да изпитам

и за щастие да прося и да питам?

И от дълго време си мечтая

от щастие да засияя.

Любовта с тебе да изпитам,

уморих се по света сама да скитам.

Мисълта за теб е моята утеха,

искам да вървим по обща пътека.

Живота да ни срещне отново искам,

да продължа без теб не искам.

Малко мече пак ще те наричам,

все по-силно аз ще те обичам.

Когато ме прегърнеш да усещам твоето сърце,

като малка булка да ме носиш на ръце.

Да ме хванеш ако падна,

за любовта ти аз съм жадна.

Любимо мое малко слънце,

искам пак да се завърнеш.

Сълзите от очите ми да спреш,

щастие да ми дадеш.

Да те чакам, ако трябва - вечно ще остана,

но да те обичам - няма да престана.

© Диляна Бонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много,много благодаря!!!!
  • Има една наивна чистота в този стих. Понякога наивно значи неподправено и хубаво звучене. На мен ми хареса прямотата на изказа, вместо маниерната иносказателност. Затова давам висока оценка за текста.

    Поздравление, Диляна!
  • Благодаря Ви. И да,препокрива се хаха..Хубав ден и на Вас.
  • Изповед на разочарована жена.Тя продължава да чака да се върне любовта...Предполагам,че героинята ти се препокрива с авторката ти,
    затова ти желая всички твои очаквания да се сбъднат!
    Бъди щастлива! Пожелавам ти хубав ден!
Propuestas
: ??:??