Защо?
Защо животът е такъв с мене,
това се питам дълго време.
Суровината си към мене свлича
и не дава да обичам.
Рана, след рана,
нима щастие за мене не остана?
С какво заслужих тази болка да изпитам
и за щастие да прося и да питам?
И от дълго време си мечтая
от щастие да засияя.
Любовта с тебе да изпитам,
уморих се по света сама да скитам.
Мисълта за теб е моята утеха,
искам да вървим по обща пътека.
Живота да ни срещне отново искам,
да продължа без теб не искам.
Малко мече пак ще те наричам,
все по-силно аз ще те обичам.
Когато ме прегърнеш да усещам твоето сърце,
като малка булка да ме носиш на ръце.
Да ме хванеш ако падна,
за любовта ти аз съм жадна.
Любимо мое малко слънце,
искам пак да се завърнеш.
Сълзите от очите ми да спреш,
щастие да ми дадеш.
Да те чакам, ако трябва - вечно ще остана,
но да те обичам - няма да престана.
© Диляна Бонева All rights reserved.
