19 sept 2008, 21:28

Защо?

  Poesía
743 0 4

Защо ни изпитваш, животе, душите?

Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?

Защо ни оставяш тъй слаби създания -

да ходим, да търсим, да молим за щастие?

Защо нееднакво ти гледаш на всички?

И с шепи изсипваш на някой звездите,

а други оставяш назад в низините -

да падат, да стават, да бъхтат душите?

А може би грешни пред тебе сме ние?

И трябва в човешкото наше падение

да станем и търсим от теб изкупление?

Да бъдем по-други, различни

и гръб да обърнем на хули неетични,

на свят на насилие, страх, суета,

да срещнем и даваме ний доброта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на свят на насилие, страх, суета,
    да срещнем и даваме ний доброта

    След тази строфа,бих искал да цитирам нещо,което според някой авротка е майка Тереза:

    Хората са неразумни алогични и егоцентрични-
    обичай ги въпреки всичко!
    Ако правиш добро ще те обвинят в егоизъм и задни мисли-
    прави добро въпреки всичко!
    Ако успееш ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове
    стреми се да успееш,каквото и да става!
    Доброто,което правиш днес,ще бъде забравено утре-
    прави добро въпреки това!
    Чесността и откровеността ще те направят уязвим-
    бъди честностен и откровен въпреки всичко!
    Онова което си градил с години,може да рухне за една нощ-
    продължавай да градиш каквото и да става!
    Хората истински се нуждаят от помощ но ще се нахвърлят върху теб ако им помогнеш,
    помагай им ,каквото и да става!
    Давай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне-
    дай му го каквото и да става!
    /надпис на стената на “Шишу Бхаван”-дом за деца в Калкута

  • нека...с доброта...хубаво е...с обич.
  • Прекрасно е! Поздрави!
  • харесва ми да така е един е щастлив в изобилие а друг...
    Поздрав от Вили

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...