Изплашени птици в миг отлетяха.
Светът завъртя се над мен.
Пареща болка...
След малко и тя отлетя.

Лице...
Кой е той?...
Той ли стреля?
Не, това е приятел!

Защо ли е дошъл?
Да помогне?
Той ли поръча?
Той ли плати?

Не вярвам!
А! Да!
Това е спомен само.
Той ми е опорно рамо.

Защо отново ме боли?
Не искам, не, не...
Това кръвта ли ми е?
Толкова ли е червена?

Стъпки...
Чувам ги около мен.
Те са...
Кои са?

Защо мен?
Дали ме познават?
Дали ръката насочила е вярно?
Ах, защо мен?

Боже, става студено...
Треперя...
Ох, тези стъпки до мен...
Защо аз?....

Нали е лято?
Защо е студено?
Нали не духа?
Защо треперя?

Клепачите ми се затварят.
Защо?
Не ми се спи.
Нали спах през нощта?

Нещо спря да тупка в мен.
Тихо е...
Вече не ми е студено...
Не треперя...

Защо... защо аз...?


19.11.2012
В. Ванков