20 нояб. 2012 г., 10:12

Защо аз?

694 0 0

Защо аз?

Изстрел...
Светлина....
Куршум...
Капки кръв.


Изплашени птици в миг отлетяха.
Светът завъртя се над мен.
Пареща болка...
След малко и тя отлетя.

Лице...
Кой е той?...
Той ли стреля?
Не, това е приятел!

Защо ли е дошъл?
Да помогне?
Той ли поръча?
Той ли плати?

Не вярвам!
А! Да!
Това е спомен само.
Той ми е опорно рамо.

Защо отново ме боли?
Не искам, не, не...
Това кръвта ли ми е?
Толкова ли е червена?

Стъпки...
Чувам ги около мен.
Те са...
Кои са?

Защо мен?
Дали ме познават?
Дали ръката насочила е вярно?
Ах, защо мен?

Боже, става студено...
Треперя...
Ох, тези стъпки до мен...
Защо аз?....

Нали е лято?
Защо е студено?
Нали не духа?
Защо треперя?

Клепачите ми се затварят.
Защо?
Не ми се спи.
Нали спах през нощта?

Нещо спря да тупка в мен.
Тихо е...
Вече не ми е студено...
Не треперя...

Защо... защо аз...?


19.11.2012
В. Ванков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ванков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...