10 ene 2008, 10:20

Защо душа скърби...?

Poesía » Filosófica

728 0 4

      Защо душа скърби?...

                      Колко мъка, болка и беди,
                      колко жертви, убийства и лъжи?!?...
                      Защо ражда се омраза, война,
                      защо в душа наша скърби тъга?...

                      Свят на ужас, рани, мъка... зловещ...
                      Няма ли край злото в света?
                      Страх, некъдърност, кражби... все беди...
Къде са, къде делата добри?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

face04 (Таня Кирилова)

Въпроси,чийто отговори са във всеки един от нас.А живота е прекрасен и ни е даден да го живеем с любов!Браво от мен за стиха!

2008-01-10T10:42:58+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Има ги,мила,просто са незабележими.
Огледай се!
Поздравления!!!

2008-01-10T10:39:12+02:00
кумеца (Румен Ченков)

"... защо в душа наша скърби тъга?..."
Елена, "скръб" и "тъга" не е ли едно и също?!

2008-01-10T10:26:00+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Тях просто ги отминаваме, а се впечетляваме от мелодрамите - това е!

2008-01-10T10:24:59+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0