17 ago 2010, 1:10

Защо e така 

  Poesía » De amor
849 0 4

И какво да ти кажа – ти отдавна забрави за мен.

А аз дали те забравих, дали промених своя ден?

Дали снимката до леглото си смених. Твоя лик?

Или за друга написах по-нежен стих. По-велик?

 

Дали вървя пo други пътеки? Не с наш’те имена.

Дали спрях да вярвам, че за мен ще бъдеш една?

Ръцете ти още усещам по себе си. С длани-жарава.

И чувам гласа ти...

Където и да си. Дали си още такава?

 

Дали още поглеждаш небето, а очите ти виждат отвъд?

И още ли можеш с дъх в студа да проправяш си път?

Още ли заспиваш сгушена в любовта. В луната?

Още ли си най-специалната жена. Жената-вятър?

 

Непокорна, обсебваща и толкова, толкова значима.

За Бога, ти ме забрави, а още си моя любима.

И още пиша за теб, до теб лягам и тебе сънувам.

Една!

Цял живот ще се сбогувам. Защо, защо е така?

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че се отбихте, прочетохте и оценихте. На позитивните - разбрали го- радвам се, че има кой с душа да ме чете. На негативите - ще ви очаквам и в следващите свои "антистихове"
  • Мисля, че трябва да поработиш, ако искаш да направиш стих от това.
  • "За Бога, ти ме забрави, а още си моя любима." Страхотно е
  • Много стойносна творба, разтърсваща - прекрасна!!!
Propuestas
: ??:??