Защо e така
И какво да ти кажа – ти отдавна забрави за мен.
А аз дали те забравих, дали промених своя ден?
Дали снимката до леглото си смених. Твоя лик?
Или за друга написах по-нежен стих. По-велик?
Дали вървя пo други пътеки? Не с наш’те имена.
Дали спрях да вярвам, че за мен ще бъдеш една?
Ръцете ти още усещам по себе си. С длани-жарава.
И чувам гласа ти...
Където и да си. Дали си още такава?
Дали още поглеждаш небето, а очите ти виждат отвъд?
И още ли можеш с дъх в студа да проправяш си път?
Още ли заспиваш сгушена в любовта. В луната?
Още ли си най-специалната жена. Жената-вятър?
Непокорна, обсебваща и толкова, толкова значима.
За Бога, ти ме забрави, а още си моя любима.
И още пиша за теб, до теб лягам и тебе сънувам.
Една!
Цял живот ще се сбогувам. Защо, защо е така?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Борисов Все права защищены
