Аз го срещнах, когато не беше готов
да се влюби в жена изведнъж.
Но се случи. Бе люляков май. И любов.
И валеше спокоен, пролетен дъжд.
Не, не беше случайно. Беше съдба.
Топъл поглед. Внезапно доверие.
И ръката му пареше в мойта ръка.
И светът разцъфтя вдъхновено.
Бе красиво. Престъпно красиво.
И неистова жажда за другия.
Все препиваш. И все ненапит
си оставяш и влюбен до лудост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse