Защо го помня...
Аз го срещнах, когато не беше готов
да се влюби в жена изведнъж.
Но се случи. Бе люляков май. И любов.
И валеше спокоен, пролетен дъжд.
Не, не беше случайно. Беше съдба.
Топъл поглед. Внезапно доверие.
И ръката му пареше в мойта ръка.
И светът разцъфтя вдъхновено.
Бе красиво. Престъпно красиво.
И неистова жажда за другия.
Все препиваш. И все ненапит
си оставяш и влюбен до лудост.
Нататък - не помня. Почти изведнъж
изтрезняхме. Вън идеше есен.
И звучеше самотен студеният дъжд
като мъж без любима от песен.
Всъщност не зная дали си отиде.
Просто никой не каза думата сбогом.
Виждам люляков май и очите му,
щом дъждът ромоли по стъклото...
да се влюби в жена изведнъж.
Но се случи. Бе люляков май. И любов.
И валеше спокоен, пролетен дъжд.
Не, не беше случайно. Беше съдба.
Топъл поглед. Внезапно доверие.
И ръката му пареше в мойта ръка.
И светът разцъфтя вдъхновено.
Бе красиво. Престъпно красиво.
И неистова жажда за другия.
Все препиваш. И все ненапит
си оставяш и влюбен до лудост.
Нататък - не помня. Почти изведнъж
изтрезняхме. Вън идеше есен.
И звучеше самотен студеният дъжд
като мъж без любима от песен.
Всъщност не зная дали си отиде.
Просто никой не каза думата сбогом.
Виждам люляков май и очите му,
щом дъждът ромоли по стъклото...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
