16 mar 2021, 7:47

Защо, хора

  Poesía
877 1 2


Защо сте си вирнали толкоз главите
и тъпчате хора невиждайки пътя?
И винаги всичко ви знаят устите,
а чуждото щастие вашето гърли.

В душите ви дишат животи,
рушени безсрамно, от скука.
И щом не се пее по вашите ноти
цялата песен отива в боклука.

Да знаете всичко се връща,
и не всичко което лети се яде.
Съдбата щрака с пръсти и се преобръща-
от лъскав паун се превръщаш в прасе.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви от сърце! Трогнахте ме!
  • мила Бисерке, стиховете ти ме трогнаха много и сега ти изпращам мои ,специално за теб
    Тогава,когато очите в сълзи се удавят и многото сълзи дъхът ти задавят,
    сърцето да бие тревожно направят,когато ръцете да милват забравят,
    нозете отчаяно стъпки забавят,спомни си - Бог бави,но не забравя!
    Тогава,когато животът тъмнее и в мрак е обгърнат,
    спомни си - прободените Му ръце са готови да те прегърнат!
    Лидия Кърклисийска / Лидка/

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...