1.Аз гасна бавно в тишината,                2. И като нощна лампа, забравена да свети,
и съм болезнено, убийствено сама,          като гаснещ цвят сред хиляди цветя,
но мен не ме е страх от самотата,           като книга, неразтваряна и непрочетена,
страх ме е до ужас от страха.                      жадувам аз за малко топлина.

3.Страхът приплъзва се по вените,                  4.И негърче с очи кристално черни,
както кокосов орех тупва на брега,                       се вглежда в етиопски хоризонт,
разбъркват се и пренареждат се вселените,        подреждайки във мен неверни,
преустройва се объркано света.                              завъхрлени истини и малък стон.

                                           

                                           5.И аз, запленена от безкрая
                                              на звука на палма неприлична,
                                              на себе си се чудя и се мая 
                                              защо ли още го обичам?!


На Стоян