Безкрайно търсим, но какво ли,

едва ли ще узнае нявга нашата душа!

Задаваме въпросите и тръпнем,

дано открием отговор сега.

Едва ли някой на земята ще открие

най-правилния отговор - Защо?

Защо сме тук? Защо тъгуваме,

защо обичаме и вечно търсим

частицата съдба - създадена за нас?

Да можехме ние някак да узнаем

какво очаква се от нас.

Защо ли точно ние

получили сме шанс

да бъдем в този свят?

Безкрайно много са въпросите

за битието ни на таз земя,

но нивга няма да научим

-Какво ли точно  трябва

аз да сътворя?

Защото тъй устроен е животът,

да търсиш, да очакваш

и да бъдеш изненадан ти

от туй, което ще откриеш,

очакващо те в бъдещите дни!

Зарадвай се на слънчевия лъч,

обгърнал твоя ден със светлината.

Дари усмивката си на света!

Стопли и ти деня на хората до теб

с искрена любов и сбъднати мечти,

поспри и поеми ти красотата

на добротата в идващите дни!

Задай в душата си въпроса следващ

и пак тръгни, изпълнен с чистота,

по пътищата на съдбата

да търсиш отговори ти…