Защо ли бесовете ми вилнеят?
Защо ли лутат се надлъж и шир?
Не искат ли, не могат ли да проумеят,
че той, светът си е такъв?!
Защо сърцето ми така раздират?
Защо не дават ми покой?
Защо планетите умират
и има ли те... Боже мой?
Защо един с омраза те посича,
друг подава ти ръка?
Защо един към тебе тича,
друг те хвърля в пропастта?
А те, цветята, си ухаят...
Нашепват ни без глас.
Разбрали са... отдавна знаят.
Да си Добър и да Обичаш,
какво по-важно от това?!
© Виолета Todos los derechos reservados