24 сент. 2022 г., 09:13  

Защо ли... 

  Поэзия
275 3 10

Защо ли бесовете ми вилнеят?
Защо ли лутат се надлъж и шир? 
Не искат ли, не могат ли да проумеят, 
че той, светът си е такъв?!
Защо сърцето ми така раздират?
Защо не дават ми покой? 
Защо планетите умират 
и има ли те... Боже мой? 
Защо един с омраза те посича,
друг подава ти ръка?
Защо един към тебе тича,

друг те хвърля в пропастта?
А те, цветята, си ухаят...
Нашепват ни без глас.
Разбрали са... отдавна знаят.
Да си Добър и да Обичаш,
какво по-важно от това?! 
 

© Виолета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Все хубави и мъдри неща сте казала. Радвам се, че сте тук. Не просто при мен, а изобщо в сайта.
  • Вълнуващи са тези въпроси, но винаги осват без отговор. Единствено любовта се разбира и към нея всеки се стреми, но дори и тя понякога от нас си отива! В живота ни има предизвикателства с които се борим, за да израснем силни и физически и духовно! Хареса ми стихът и те поздравявам!
  • Благодаря, Акеми. Иржи си е мъдрица.
  • Иржи е много права. Чудесно стихотворение.
  • Да, ще ги послушам. Пък каквото ще да става.
    Благодаря ти.
  • Слушай цветята, Вили, не си мъчи душата с защо-тата, Е, има си ги тези неща, за които питаш, но иначе животът ще е доста скучен и безинтересен...
  • Днес има доста стихове на равносметка. Като гледам какво става по света, и ми е ясно защо. Аз също си задавам въпроси с универсален смисъл...
  • Тоти, Тони, благодаря ви.
    Знам че е простичко написано, но много исках да го кажа.
  • Добре си изразила чувствата и мислине, които бушуват в пвоята душа, Вили. Финалът е силен. Поздравления!
  • Чудесно послание!
    Поздрави!
    Успех!
Предложения
: ??:??