Защо ме питаш ти сега

обичал ли съм чужда жена?

Защото се чувстваш така!

Ти си влюбен в чужда жена!

Какво е за тебе жената?

Собственост с нотариален акт?!

Не, приятелю, тя е самата

като теб, като мен, като нас.

И дори да си женен за нея

пред олтар или кмет, президент.

Нали и за миг не допускаш, че си

собственик на нейния темперамент?!

Ти какво си за твойта жена?

Собственост ли нейна се чувстваш?

Но едва ли е, приятелю, така,

щом се влюбваш в чужда жена!

И в това е точно любовта!

Тя е волен полет в нощта.

Няма клетки и рамки, паспорти.

Документи и празни слова.

Тя долита, отлита внезапно,

като вятър е палава тя.

Тази, другата, ти я желаеш.

До мига, в който бъдеш със нея.

После друга ти ще мечтаеш и

така ще върви до безкрая.

Но не можем да имаме всички.

И когато се натрупат дните ти,

навярно ти ще разбереш, че

най-ревниво си обичал

недокоснатите от тебе жени.

И може мисъл да те осени.

Кога и как, защо, къде?

Коя успял си да докоснеш?!

Но не със тяло и ръка, а да

“докоснеш” техните сърца.