14.03.2012 г., 10:53

Защо ме питаш?

708 0 1

Защо ме питаш ти сега

обичал ли съм чужда жена?

Защото се чувстваш така!

Ти си влюбен в чужда жена!

Какво е за тебе жената?

Собственост с нотариален акт?!

Не, приятелю, тя е самата

като теб, като мен, като нас.

И дори да си женен за нея

пред олтар или кмет, президент.

Нали и за миг не допускаш, че си

собственик на нейния темперамент?!

Ти какво си за твойта жена?

Собственост ли нейна се чувстваш?

Но едва ли е, приятелю, така,

щом се влюбваш в чужда жена!

И в това е точно любовта!

Тя е волен полет в нощта.

Няма клетки и рамки, паспорти.

Документи и празни слова.

Тя долита, отлита внезапно,

като вятър е палава тя.

Тази, другата, ти я желаеш.

До мига, в който бъдеш със нея.

После друга ти ще мечтаеш и

така ще върви до безкрая.

Но не можем да имаме всички.

И когато се натрупат дните ти,

навярно ти ще разбереш, че

най-ревниво си обичал

недокоснатите от тебе жени.

И може мисъл да те осени.

Кога и как, защо, къде?

Коя успял си да докоснеш?!

Но не със тяло и ръка, а да

“докоснеш” техните сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....