Защо мълчиш?...
Студ и мраз скова земята.
Клошарят подава ръка с усмивка
и моли за милост от всеки човек.
Бедният!... Ръцете – загорели от студ.
Властният от колата гледа с яд.
Тук не става дума за просия,
търси живота, топлината и малкото радост.
Направиха центрове, приюти, но това не достига.
Той търси дома си, семейството,
тази топлина нищо не я заменя.
Дрехите, подарени от някого –
одърпани, овехтели, със студа са на "ТИ".
Помогнете, богове, нека има топлина
и радост за всички.
Демократично ли е да умираш
под открито небе, премръзнал и в глад?
А колко умират в собствения си дом
и все още малка надежда ги крепи?
Докога сити и с голямо богатство
ще се разминават безмълвно с бедняка.
Докога ще има просяци и бедни?
Ще гледаме ли още надменно?
А България къде е?
Защо само мълчи?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
