До тебе всяка нощ заспивам,
дъха ти сещам като пеперуда.
Кръвта във вените ми кипва,
та чак до лудост ме опива.
Гласът ти сенките раздвижва
и ставам все по-упорита,
фантазиите ми разнищваш,
щом от уханието ти съм пропита.
А ти в съня ми лъкатушиш,
вървиш след мене в постоянство.
Защо поне веднъж не ме целунеш,
за да усетиш моето пиянство?
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Твой Мо!