До тебе всяка нощ заспивам,
дъха ти сещам като пеперуда.
Кръвта във вените ми кипва,
та чак до лудост ме опива.
Гласът ти сенките раздвижва
и ставам все по-упорита,
фантазиите ми разнищваш,
щом от уханието ти съм пропита.
А ти в съня ми лъкатушиш,
вървиш след мене в постоянство.
Защо поне веднъж не ме целунеш,
за да усетиш моето пиянство?
© Росица Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ами,че целуни го ти тогава деее...
Поздрави и от мен!