Защо НЕ ТРЯБВА да угаснат очите на българския цар
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни
да попречим на съдбата, да не видим знака известен,
може би това е краят на нещастието…
Може би ТОГАВА нещо недовършено било е
и магията на хиляди злощастия е започнала от там,
помислете, на кого очите в мрака могат да разсъдят,
да покажат пътя, в душата те да бръкнат, защото,
колко кръв е истинска в нас и дали не сме като войската,
един видял е, слепите повел през мрака. А очите му вселена от звезди,
нима това… не е ли дар, сред пустош от злощастия.
Братя, да последваме сигнала, да НЕ убиваме отново
българския цар!
09.06.2015
© Валентин Митев Todos los derechos reservados
И заради слепите за народното тегло днес...
Поклон!