6 abr 2006, 15:57  

Защо, не зная...

  Poesía
1.2K 0 5

Защо, не зная...

Защо когато те желая,

нещо пречи да съм с теб.

Защо никога не зная

как да стопя аз този лед.

 

Защо когато се откажа

изморена от тоз мираж,

ти при мене идваш,

събрал чак сега кураж.

 

Не зная аз какво да правя,

объркана съм всеки ден,

желая всичко да забравя,

да изчезне всичко в мен.

 

Оставям се в ръцете на съдбата

нека тя реши,

кой да обичам и с кой да съм позната

та дори и да сгреши.

 

Не мога вече да избирам

да се лутам в този лабиринт,

в различни пътища се взирам,
но не виждам правилния, той е скрит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "измУрена" ? Иначе много ми хареса творбата ти
  • "Защо ли никога не зная
    как да стопя аз този лед?" - Толкова много хора и на различни възрасти са търсили, търсят и ще продължават да търсят отговора!
    Моля те, ако го намериш - напиши ми го. Ще бъда благодарен!!!
  • Мари,прекрасно е!
  • всъщност твоите стихове винаги докосват душата ми..това забравих да кажа:Р ()()()()(()()()
  • Оставям се в ръцете на съдбата
    нека тя реши,
    кой да обичам и с кой да съм позната
    та дори и да сгреши.
    не забравяй,че винаги съдбата е решавала кой да обичаш защото съдбата те среща с този човек но.....

    Не мога вече да избирам
    да се лутам в този лабиринт,
    в различни пътища се взирам,
    но не виждам правилният, той е скрит

    тук вече те разбирам...и аз се чувствам така... но като изцяло много ми хареса докосна сърцето ми 6

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...