6 апр. 2006 г., 15:57  

Защо, не зная...

1.2K 0 5

Защо, не зная...

Защо когато те желая,

нещо пречи да съм с теб.

Защо никога не зная

как да стопя аз този лед.

 

Защо когато се откажа

изморена от тоз мираж,

ти при мене идваш,

събрал чак сега кураж.

 

Не зная аз какво да правя,

объркана съм всеки ден,

желая всичко да забравя,

да изчезне всичко в мен.

 

Оставям се в ръцете на съдбата

нека тя реши,

кой да обичам и с кой да съм позната

та дори и да сгреши.

 

Не мога вече да избирам

да се лутам в този лабиринт,

в различни пътища се взирам,
но не виждам правилния, той е скрит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "измУрена" ? Иначе много ми хареса творбата ти
  • "Защо ли никога не зная
    как да стопя аз този лед?" - Толкова много хора и на различни възрасти са търсили, търсят и ще продължават да търсят отговора!
    Моля те, ако го намериш - напиши ми го. Ще бъда благодарен!!!
  • Мари,прекрасно е!
  • всъщност твоите стихове винаги докосват душата ми..това забравих да кажа:Р ()()()()(()()()
  • Оставям се в ръцете на съдбата
    нека тя реши,
    кой да обичам и с кой да съм позната
    та дори и да сгреши.
    не забравяй,че винаги съдбата е решавала кой да обичаш защото съдбата те среща с този човек но.....

    Не мога вече да избирам
    да се лутам в този лабиринт,
    в различни пътища се взирам,
    но не виждам правилният, той е скрит

    тук вече те разбирам...и аз се чувствам така... но като изцяло много ми хареса докосна сърцето ми 6

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...