Защо, не зная...
Защо когато те желая,
нещо пречи да съм с теб.
Защо никога не зная
как да стопя аз този лед.
Защо когато се откажа
изморена от тоз мираж,
ти при мене идваш,
събрал чак сега кураж.
Не зная аз какво да правя,
объркана съм всеки ден,
желая всичко да забравя,
да изчезне всичко в мен.
Оставям се в ръцете на съдбата
нека тя реши,
кой да обичам и с кой да съм позната
та дори и да сгреши.
Не мога вече да избирам
да се лутам в този лабиринт,
в различни пътища се взирам,
но не виждам правилния, той е скрит.
© Мария Амбова Все права защищены