Защо от думите така боли ни,
повече от несбъднати желания?
И сънища неуловими,
както и забравени мечтания.
Замисляме ли се за думите,
за болката, които те оставят
и че нараняват другите
и рани в сърцата им отварят?
Жестокост проявяваме,
не мислим за последици.
А най-лошото е, че забравяме
да не мислим единствено за себе си.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados