21 sept 2006, 18:44

ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА 

  Poesía
583 0 6

Защо се случи всичко това

в живота ми аз не разбрах –

да срещна две черни дула,

(а имаше в тях толкова смях.)

Дали защото много живях,

съдби и хора различни видях,

пътувайки много, любих, скърбях?...

 

Звездите шепнат ми слова,

но те са непотребни.

Пуст без обич е светът

и без нея всичко превръща се 

в толкова дребно...

 

Кога ли разбираме що е любовта –

ако живота познаем или в младостта?

Защо не те съдят за нея, когато си млад,

но странно те гледат,

ако си с опит жизнен богат?

Та тогава можеш да оцениш

сърцето, очите,

и разбираш добре, че цветя са жените?

 

Две свещи стоят пред мен сега –

на надежда и любов.

Аз не зная, коя от двете

да загърбя съм готов.

 

Звездите мълвят слова в нощта,

но сега от тях не се нуждая.

Пустиня е светът без обич,

затуй за нея все си мечтая...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??